Мақолада помидор эртапишар коллекци-
он нав намуналарининг морфобиологик тавсифи ёритилган.
Тадқиқотларда аниқланишича, эртапишарлик бошқа белгилар
билан бир қаторда, ўсимликнинг паст бўйлилиги ва детерми-
нантлиги билан ҳам узвий боғлиқ бўлади.
Шунинг учун ҳам помидор нав намуналари тўпламини
ўсимликларнинг бўйи кўрсаткичи бўйича баҳолаш ва улар ора-
сидан ижобий белгилар мажмуига эга паст бўйлиларини ажра-
тиш эртапишар нав намуналари селекциясида муҳим тадбир
ҳисобланади. Ўсимликлар бўйининг узунлиги (h) бўйича олинган
маълумотлар таҳлили шуни кўрсатдики, ушбу белги бўйича на-
влар ўртасида фарқлар сезиларли даражада бўлди. Ушбу белги
бўйича ўрганилган нав намуналари 3 та гуруҳга ажратилди: а)
баланд бўйли (90 см<h< 50 см); б) ўрта бўйли (50 см < h< 90см);
в) паст бўйли (30см < h < 50 см). Бошланғич материал сифати-
да иккинчи ва учинчи гуруҳга киритилган нав намуналари кат-
та аҳамиятга эга ҳисобланади.
Тадқиқотларимизда меванинг ўртача вазни (М) бўйича
ўрганилган нав намуналари қуйидаги 5 та гуруҳга ажратилди:
1) Жуда йирик мевали (150 г.< М<200 г.); 2) йирик мевали (100
г.<М<150 г.); 3) ўртача мевали (60г.<М<100 г.); 4) майда мевали
(40 г.<М< 60 г.); 5) жуда майда мевали (М<40 г.).
Селекция учун аҳамиятли бўлган аксарият навлар 3-5
гуруҳларга мансуб бўлди. Дастлабки материал сифатида ушбу
гуруҳ навлари юқори қимматга эгадир.
Мақолада помидор эртапишар коллекци-
он нав намуналарининг морфобиологик тавсифи ёритилган.
Тадқиқотларда аниқланишича, эртапишарлик бошқа белгилар
билан бир қаторда, ўсимликнинг паст бўйлилиги ва детерми-
нантлиги билан ҳам узвий боғлиқ бўлади.
Шунинг учун ҳам помидор нав намуналари тўпламини
ўсимликларнинг бўйи кўрсаткичи бўйича баҳолаш ва улар ора-
сидан ижобий белгилар мажмуига эга паст бўйлиларини ажра-
тиш эртапишар нав намуналари селекциясида муҳим тадбир
ҳисобланади. Ўсимликлар бўйининг узунлиги (h) бўйича олинган
маълумотлар таҳлили шуни кўрсатдики, ушбу белги бўйича на-
влар ўртасида фарқлар сезиларли даражада бўлди. Ушбу белги
бўйича ўрганилган нав намуналари 3 та гуруҳга ажратилди: а)
баланд бўйли (90 см<h< 50 см); б) ўрта бўйли (50 см < h< 90см);
в) паст бўйли (30см < h < 50 см). Бошланғич материал сифати-
да иккинчи ва учинчи гуруҳга киритилган нав намуналари кат-
та аҳамиятга эга ҳисобланади.
Тадқиқотларимизда меванинг ўртача вазни (М) бўйича
ўрганилган нав намуналари қуйидаги 5 та гуруҳга ажратилди:
1) Жуда йирик мевали (150 г.< М<200 г.); 2) йирик мевали (100
г.<М<150 г.); 3) ўртача мевали (60г.<М<100 г.); 4) майда мевали
(40 г.<М< 60 г.); 5) жуда майда мевали (М<40 г.).
Селекция учун аҳамиятли бўлган аксарият навлар 3-5
гуруҳларга мансуб бўлди. Дастлабки материал сифатида ушбу
гуруҳ навлари юқори қимматга эгадир.
Morphobiological characteristics tomato collectible
specimens
The article highlights the morphobiological characteristics of
tomato collection varieties. It has been proved that precociousness is
closely correlated, along with other signs, with short stature and plant
determinism [1; 2; 6]. Therefore, the assessment of the collection by
plant height and the selection of short-growing with a complex of
positive traits is an important point in the selection for early maturity.
Data from the analysis of plant height records shows that, according
to this attribute, the differences between varieties were significant.
According to plant height (h), collection samples were grouped
as follows:1. Tall (90 cm<h <l50 cm)samples.2. Medium tall (50
cm<h<90cm) samples.3. Undersized (30 cm <h <50 cm) samples.
As an initial material, samples of the second and third groups are
of interest.
By fruit weight (M), the studied variety samples were grouped as
follows:
1. Very large-fruited (150 g. <M) samples.2. Large-fruited
(100 g. <M <150 g) samples.3. Medium-fruited (60g. <M <100 g)
samples.4. Small-fruited (40 g. <M <60 g) samples .5. Very smallfruited
(M <40 g) samples.
Most of the samples of interest for the selection of early ripening
varieties fall into 3-5 groups. As the source material, the varieties
included in these groups are of the greatest value.
№ | Имя автора | Должность | Наименование организации |
---|---|---|---|
1 | Aramov M.X. | Термиз ф-ла ТашГАУ | |
2 | Nurmatov N.J. | Термиз ф-ла ТашГАУ |
№ | Название ссылки |
---|---|
1 | 1. Алпатьев А.В. Помидоры. М., «Московский рабочий». 1981.-С. 279-281. |
2 | 2. Авдеев Ю.И. Томаты. Кишинёв., «Штиинца». 1982.- С. 150-153. |
3 | 3. Айрапетова С.А., Хачатрян Д.В. Новые сорта томата в Армении. В сб.: Селекция и семено- водство овощных культур. Науч. тр. ВНИИССОК. Вып. 46. М.,2015. -С. 35-39. |
4 | 4. Арамов М.Х., Асамова Х.Т. Возделывание томата, перца и баклажана в условиях Сурханда- рьинской области. - Термез, 1987. - С.17-31. |
5 | 5. Жученко А.П. Генетика томатов. Кишинёв. «Штиинца». 1973.- С. 657-663. |
6 | 6. Кондратьева И.Ю., Гинс В.К. Перспективы и результаты гетерозисной селекции томата для открытого грунта в северных широтах. В сб.: Селекция и семеноводства овощных культур. М., ВНИИССОК. 2015. Вып. 46. - С. 275-282. |
7 | 7. Методические указания по изучению и поддержанию мировойколлекции овощных пасленовых культур. - Л. –ВИР. - 1977. -23 с. |